Будапеща през декември – коледни базари, светлини и вкусна храна

Будапеща беше вторият град от нашата предколедна екскурзия с кола из централна Европа. След хубавите емоции и прекрасната разходка във Виена, топлината, с която унгарската столица бе готова да ни посрещне се усещаше, от километри. Не само, че градусите бяха по-високи и го нямаше виенския хладен полъх, а самата емоция, която предизвика градът още при влизането, беше страхотна! Може би близостта до балканските нрави си оказваше влиянието и хората сякаш бяха по-топли и гостоприемни, готови да превърнат почивката на всеки турист в незабравимо изживяване. Много бързо се почувствахме уютно и готови за нов маратон.

За мен това беше третото посещение на града и наистина се чувствах като у дома си. Предстояха ни две нощувки в Будапеща и бях набелязала множество забележителности и причудливи кътчета, които да посетим. Хостелът ни се намираше в центъра на града, на стратегическо място, подходящо за паркиране и удобно да бъде отправна точка през следващите дни. Пристигнахме вечерта, бързо се настанихме и веднага хукнахме навън към коледните пазари на Будапеща, за да хапнем и да се разходим. Избрахме да отидем на площада през базиликата „Св. Стефан“ (Szent István-bazilika). Там всяка година разполагат един от най-големите и добре подредени коледни базари. Множество кулинарни аромати се преплитаха с всяка следваща крачка. Унгарската кухня доста се доближава до балканската. Въпреки това и те имат своите кулинарни шедьоври, с които  са известни по цял свят. Едно от най-прочутите е “Гулаш”, което представлява супа със зеленчуци и говеждо месо. Името му идва от унгарското gulyás, от gulya – „кравар“. Ястието е истинска атракция за туристите, тъй като често се сервира в издълбана купа от питка хляб.

След обилното похапване на фона на коледните песни и звънчета, изпихме по чаша плодово греяно вино, за да се стоплим и се разходихме из централните улици на града. Навсякъде звучаха коледни мелодии и звънчета, магазините бяха претрупани с умело подредени стоки, които приканваха от стелажите да влезеш и да изхарчиш куп пари. 😀 Центъра на града винаги е прекрасно украсен с множество светещи гирлянди и различни форми, които те пренасят в друг свят. Време беше да обръщаме посоката към хостела за бързо наспиване, защото ни очакваше дълъг и наситен с нови емоции ден.

Рано на следващата сутрин бяхме готови за поредното приключение. Традицията повелява на закуска, с чаша кафе и карта на града, да се направи план график за деня. За наше щастие, в близост до хостела намерихме изключително уютно заведение, в което на фона на нежни коледни мелодии ни сервираха местни унгарски вкусотийки. Вече нямахме търпение да започваме с обиколката.

Градът Будапеща е резултат от сливането на две отделни селища в миналото – Буда и Пеща, разделяни от река Дунав. Няколко години след построяването на първия мост, свързващ двете селища, се появява най-големият град, който става и столица на Унгария – Будапеща. Нашата обиколка започна с преминаване през въпросното съоражение – Верижния мост “Chain bridge” (Széchenyi Lánchíd), в посока към кварталът “Castle district”. Той се намира на Буда страната, на хълм, от който се откриват неописуеми гледки към реката и мостовете, както и към Пеща-частта. Най-забележителната сграда на хълма и един от символите на града, това е замъкът “Буда” (Budavári Palota). Построен през 13-ти век, замъкът е бил резиденция на унгарските крале. Комплексът претърпява няколко разрушения и реставрации, за да може днес да изглежда по този величествен начин и да събере в себе си няколко музея – Историческия музей на Будапеща, Националната галерия и Националната библиотека. 

На пешеходно разстояние се намира кралският дворец. Сградата на пръв поглед и в сравнение със замъка “Буда” изглежда обикновена, но има действащ караул и там се помещава унгарският президент и неговото семейство. 

Съвсем близко се намират и две други забележителни здания – църквата “Св. Матияш“ (Matthias Church (Mátyás templom)) и рибарският бастион (Fishermen’s Bastion). Църквата носи името на известен унгарски крал, който бил женен два пъти и направил и двете си сватби в нея. И до ден днешен тя е едно от най-желаните места за провеждане на сватби от местните. 

Бастионът, въпреки своето име, никога не е имал укрепителни функции, имайки предвид построяването му чак през началото на 20-ти век. Той представлява огромна тераса, от която се откриват приказни гледки. След кратката фотосесия на фона на сградата на парламента, река “Дунав” и мостовете, стремглаво се спуснахме по хълма надолу.  Изведнъж се озовахме пред величествената сграда на парламента, която стоеше гордо и внушително на другия бряг на реката.

Парламентът на Унгария е една от най-внушителните сгради в страната. Той е вторият по големина в Европа, след румънския парламент в гр. Букурещ и трети в света – най-големият е в Бразилия. Строежът на сградата започнал през 1885 г. и продължил цели 17 години. Това се случило в период на динамичен икономически растеж в страната. Интересен е фактът, че по време на строежа са били използвани почти изцяло само унгарски материали от местни производители и занаятчии. За декорацията му са използвани около 40 килограма 22- и 23-каратово злато. Ако планирате да посетите парламента отвътре, хубаво е да закупите билетите си предварително онлайн, защото опашките са дълги и доста се чака.

Нашата обиколка продължи към площад „Елизабет“ (Erzsébet tér), където неотдавна бяха разположили Окото на Будапеща – страхотно панорамно виенско колело, което всъщност беше и нашата цел. След пешеходната разходка из Буда-частта имахме нужда от малко почивка и колелото беше прекрасна възможност да въздъхнем и да се насладим на града отвисоко. Преди да се качим, спряхме на базарчето на площада да хапнем вкусни козуначени коминчета или куртоси (Kürtőskalács), които в Унгария са типично коледни сладкиши. За който не е опитвал, те представляват сладко захарно тесто, разточено на тънка лента, навито около цилиндър и поръсено със захар. Интересното е, че се пекат върху постеля от въглени като цилиндрите се въртят, за да се изпече еднакво от всички страни и да се карамелизира захарта. При желание се сервира с различни топинги – шоколад, карамел, натрошени ядки, захарни пръчици и всякакви други.

След кратката, но много красива почивка се качихме на линия М1 на метрото и слязохме на Площада на героите (Hősök tere). Може да се стигне и пеш по булевард Andrássy, които често е оприличаван на френския Шан-з-Елизе. Площадът се счита за символ на града, той е най-големият и е известен с внушителния мемориален паметник със скулптори на лидерите на седемте магярски племена, основали страната. През 2002г. става част от културното наследство на ЮНЕСКО. Там се намират също Музеят на изящните изкуства и Залата на изкуствата (Kunsthalle), разположени от двете страни на монумента. Това е основна туристическа дестинация и обикновено там винаги има тълпи от хора, но някак си успяхме да уцелим момент, в който беше почти празно и да направим хубави снимки. Тази красота е на територията на големия градски парк Városliget, които помещава още: зоопарк и ботаническата градина, градските минерални бани, датиращи от 1913г. (Széchenyi), ледена пързалка, увеселителен парк и куп други места за забавление.

И тъй като времето напредна и температурите станаха значително по-ниски, дойде моментът за любимата ми нискобюджетна и топла панорамна обиколка с трамвай по поречието на Дунав. Трамвай №2, празнично украсен отвън и вътре, създаде страхотно коледно настроение и ни разходи по най-красивата част на града. За да стигнем до него, от Площада на героите с линията М1 на метрото се върнахме до станция Oktogon и от там хванахме трамвай №6 ( може и №4) до спирка Jászai Mari tér. И преди се бях качвала на тази линия, винаги е много живописно, но този път наистина беше изключително. Нощна Будапеща е невероятна през очите на туристи с премръзнали крайници и червени носове, надничащи зад прозорците на светъл и топъл трамвай, опитвайки се да попият всяка гледка. Това съвсем обикновено, на пръв поглед, пътуване ни се стори страшно романтично в онзи момент. Направихме почти пълна обиколка и слязохме на спирката при парламента. Тази сграда е една от най-внушителните архитектурни творения, които съм виждала. И през деня е много красива, но през нощта направо оставя без дъх – гледайки я забравях да дишам.

Време беше за хапване и се отправихме пеша до площада пред базиликата. Очакваше се същата вечер да има 3Д прожекции звук и светлина върху самата сграда и ние много искахме да го видим. Това беше перфектният завършек на нашата обиколка из основните забележителности в централната част на града.

Следващият ден беше последен от нашата екскурзия с кола до Виена и Будапеща и разполагахме само с около 5-6 часа за разходка, след това трябваше да поемем обратно към дома. За да се придвижваме по-бързо и да спестим време използвахме повече метрото. След бърза закуска първо се отправихме отново към градския парк и ледената пързалка. Беше доста хладно, но въпреки това вече имаше ентусиасти, които се пързалят.

Последната спирка от нашия двудневен маратон из Будапеща беше най-панорамната и красива гледка – от площадката на хълма Галерт (Gellért-hegy), извисяващ се на 230м. височина над река Дунав. Хълмът носи името на италианския епископ Галерт, който помогнал на първия християнски крал на страната при покръстването на унгарците. Легендата гласи, че епископът е бил убит от езичници като е бил затворен в бъчва и търкалян надолу по стръмнините на хълма. Негов паметник в цял ръст е положен в подножието на хълма, с лице към белия мост и катедралата.
На най-високата точка на хълма през 1851г. австрийците построили цитаделата (Citadella) – крепост, служеща за осъществяването на военен контрол. Сега тя, заедно с Статуята на свободата, са една от основните забележителности на града. Статуята (Szabadság szobor) е паметник, който представлява пиедестал, висок 26м., в центъра на който, победоносно се извисява бронзова фигура на жена, държаща в двете си ръце палмово листо. Построен е през 1947г. в знак на признателност към Съветската република за помощта при освобождението на Унгария от нацистка Германия.
При ясно време гледката, която се открива от панорамната площадка е невероятна, но все пак успяхме да се насладим, макар и с облачната пелена, простряла се над града.

С това нашата 5-дневна предколедна екскурзия с кола приключи. Предстояха ни близо 800 км, които да изминем, обсъждайки видяното и наслаждавайки се на изживените емоции през изминалите дни. Будапеща и Виена по Коледа – красота, празнична украса, коледен дух, уют, топъл пунш или греяно вино, традиционна кухня и забележителности – толкова много причини да посетите тези два града през декември!

Ако искаш да научиш как планирахме цялото пътуване и какво имахме предвид преди да тръгнем, прочетете тук. А за да получаваш директно на имейла си идеи, препоръки и напътствия при планирането на пътешествия, абонирай се за бюлетина.