Всяка статия започвам с поне едно изречение, което изразява най-силната ми емоция от даденото място. Започвайки този пътепис, обаче, думите за няколко минути просто изчезнаха и остана една силна въздишка: „Венеция … ах, Венеция!“

Да! Това е Венеция! Силна, дълбока, прочувствена въздишка, която просто си заслужава да се види и всеки сам за себе си да усети и да прекара през своя мироглед. Често се срещат крайно противоречиви мнения относно града – на някои им харесва много, на други – изобщо, но истината е, че никой не остава равнодушен. Венеция е магическо място, с неповторим дух, изящна архитектура и автентична култура, запазила се векове наред.

За мен това беше второ посещение на града. Първият път беше през 2013-та като част от организирана екскурзия – Класическа Италия, с туристическа агенция. Още тогава с Венеция ме свързаха силни чувства, които даже се потвърдиха втория път.

С Димитър много обичаме обиколки с кола и пролетно си организирахме пътуване до Италия, само двамата. Посетихме Венеция, Верона, Маранело и навръщане Загреб. Прекарахме 5 страхотни слънчеви и топли дни, видяхме много и почти счупихме крачкомерите. Тази статия е посветена на двата дни, прекарани във Венеция.

Какво видяхме за два дни във Венеция?

Приключението ни започна с тръгване от София в 5:00 сутринта с кола. Пътувахме директно, само с няколко кратки спирки за почивка, хапване и освежаване като целият път ни отне 12 часа до достигане на хотела. Бяхме се заредили с храна и напитки от вкъщи, така че не сме губили време с хранене по заведения.

Нощувки във Венеция

Местата за отсядане в туристическата част на града са с доста по-високи цени от тези на континенталната част. И доста неудобни, когато си с кола. Затова, когато избирах хотел, съобразявах с това да има удобен и близък градски транспорт. Така попаднах на много уютно и чисто малко хотелче в Maghera – Alle Torri. Непосредствено до него има спирка на автобус 53Е, който срещу €1.50 и за по-малко от половин час ни отвеждаше до площад Рим (Piazzale Roma).

Пристигнахме в хотела късния следобяд. След кратка почивка си хванахме автобусчето и хоп – вече бяхме сред каналите на Венеция. Съвсем лежерно, без да бързаме за никъде, тръгнахме из тесните улички в посока площад Сан Марко. Специфичната атмосфера на града веднага ни накара да се отпуснем и да забравим умората от дългия път. Бяхме изпълнени с възхита от красивата архитектура на сградите, многобройните мостчета над каналите, спокойствието, което обграждащата ни вода придаваше.

Аристократичност витаеше навсякъде около нас. Бяхме в съвсем различен свят и бяха нужни само няколко секунди да го осъзнаем. Нямахме точен план и график, по-който да се движим. Имахме само списък с основните забележителности и намерението максимално да се потопим в атмосферата като прекарваме по-малко време сред тълпите и повече в търсене на скътани романтични местенца.

Основни забележителности

Канали и мостове

Венеция е разположена върху множество острови в плитка лагуна на Адриатическо море. Островите са разделени от общо 170 канала и същевременно свързани с 450 пешеходни моста.

Най-големият канал, един от символите на града, е Канале Гранде. Той е с S-образна форма и пресича централната част на Венеция. Дълъг е почти 4км и се простира от ЖП гарата Санта Лучия до площад Сан Марко. По него се осъществява почти целият градски транспорт. Над Канале Гранде минават 4 моста, два от които са най-известни – Мосът на Академията и Мостът Риалто.

На следващия ден, пристигайки на Piazzale Roma, се качихме на водно такси – вапорето, което е част от транспорта в града. Линия 1 прави панорамна обиколка по Канале гранде, откъдето могат да се видят всички големи забележителности.

Мостът Риалто

Мостът Риалто (Ponte di Rialto) е най-старият и един от символите на Венеция. Известен е със своята атрактивна архитектура. Изграден е в края на 19-ти век, изцяло от камък с интересна форма на арка. Каменният мост е изграден в периода 1588 -1591г. на мястото на оригиналната дървена постройка, която е била частично опожарена през 1310г.

Мостът на Академията

Мостът на Академията (Ponte dell’Accademia) пресича Канале Гранде в долния му южен край, свързвайки квартал Сан Марко с галерията на Академията. Той предлага две от най-красивите гледки във Венеция. От едната страна се намира куполът на Santa Maria della Salute, а от другата, каналът прави завой към моста Риалто.

В град с внушителна каменна архитектура е доста интересно наличието все още на дървен мост. Въпреки огромните тълпи от туристи и нелегални продавачи на всякакви джунджурии, дървеният мост е притегателна точка и за хората, които търсят романтичната и вдъхновяваща атмосфера на Венеция.

Базиликата Santa Maria della Salute (Дева Мария на здравето)

Santa María della Salute е една от най-важните религиозни сгради във Венеция. Нейният емблематичен купол е изобразен на повечето сувенирчета от града.

Строежът на Salute, както я наричат местните, започнал през 1631г. в чест на края на ужасната епидемия от чума, която през 1630 г. убива голяма част от населението на регион Венето. Базиликата е била строена в продължение на 56 години и е официално завършена през 1687г.

Интериорът на базиликата е осмоъгълен с малки параклиси от всяка страна. Въпреки че украсата на църквата отвътре е доста опростена, има няколко впечатляващи стенописи на Тициан и Тинторето.

Площад Сан Марко

Обиколката из Канале гранде завърши при площада Сан Марко. Слязохме от вапорето, времето беше повече от прекрасно и подходящо за разходка.

Несъмнено площадът Сан Марко е сърцето на Венеция. Наполеон го нарича „най-красивата гостна в света“.

Първоначално, през 9-ти век, това е било малко пространство пред базиликата Свети Марк, която тогава е представлявала малък параклис към двореца на Дожите. Днес площадът е най-големият в града и е става дом на едни от най-важните сгради – двореца на Доджите, Базиликата, Камбанарията, Часовниковата кула, Националния археологически музей на Венеция.

Камбанарията е издигната върху римски фундамент и е с височина 99 метра. Построена е през 9-ти век като наблюдателна кула и фар за венецианските кораби. В този вид е оформена през 1514 г. В продължение на векове камбанарията е издържала на бурите и земетресенията, но през 1902 г. се е срутила. Издигната е отново в съвършено същия вид, а тържественото откриване било през 1912 г., в деня на покровителя на Венеция.

Венецианците я наричат “господарят на къщата”. Във вътрешността й са разположени пет камбани, всяка от които има определена цел: една отбелязвала началото и края на работния ден, друга събирала магистратите на заседание в Двореца на дожите, третата оповестявала времето за обяд, четвъртата – срещите на сената, а петата – предстояща екзекуция. От върха на кулата се откриват най-невероятните панорамни гледки към цяла Венеция и лагуната.

На Сан Марко основно се провежда и красивият маскен Венециански карнавал – най-големият празник в Италия, който всяка година привлича хиляди участници и зрители от различни страни. Венецианският карнавал се счита за един от най-старите карнавали. Възниква още през Средновековието като се смята, че венецианските аристократи по онова време са измислили такова събитие, за да оправдаят страстното си желание да парадират помежду си в необикновени тоалети и маски.

Площадът Сан Марко е най-ниската точка на града и няколко пъти в годината бива покрит целия с вода от прилива на лагуната. За щастие или не, ние не можахме да станем свидетели на това природно явление.

Часовниковата кула на Пиаца Сан Марко е една от най-разпознаваемите забележителности на италианския „град на влюбените“ и нейната история е интересна за много пътешественици. Мястото, където се намира Часовниковата кула днес, е избрано стратегически. Оттук, според идеята на архитекта, часовникът щял да се вижда от крайбрежните води на Адриатическо море и това да демонстрира богатството и силата на Венеция на всички гости на града, стъпвайки на неговия бряг. За 15-ти век това е било нещо феноменално, защото ако днес някой може да си купи всякакъв часовник според предпочитанията си, тогава дори всеки град не би могъл да се сдобие с такъв.

Базиликата Сан Марко

Базиликата Сан Марко е една от най-посещаваните забележителности във Венеция и задължителна част от маршрута на всеки пътешественик в Италия. Нейната богата история се простира чак до 9-ти век от Новата ера и е свързана с множество легенди и интересни истории.

Първоначално базиликата е била построена, за да съхранява много свещени реликви. През 828г. венециански търговци открадват реликвите на Свети Марк, един от четирите апостола от Александрия, Египет. Легенда гласи, че докато се плавали към базиликата, в морето се разразила страшна буря и самият Свети Марк се явил на капитана и му казал веднага да събере платната. Корабът се спасил от бурята и скъпоценните реликви на светеца били успешно положени на съхранение в базиликата. Цялата история е изобразена на мозайка от 13-ти век над лявата врата, при влизане в базиликата.

В миналото Венеция е била много богата на търговци. Въпреки, че страната е била малка по размер и не е имала силна армия, тя е притежавала изобилие от богатства. Мозайките на базиликата са били един от начините да се покаже богатството на града на важни гости, като крале или посланици от други страни. Освен красивите стенописи в базиликата има и няколко олтара от златни плочки. Златните парчета са направени от тънко златно листо, притиснато между два слоя прозрачно стъкло. Чрез този ценен материал венецианците са демонстрирали едновременно своята голяма преданост към Господ и Св. Марк, но с това и политическата си „тежест“ – изключително важно нещо за такава малка страна.

Дворецът на Дожите (Palazo Ducale)

Дворецът на дожите също се намира на Piazza San Marco. Първоначално е бил укрепен замък, основан между 10-ти и 11-ти век. Дворецът е частично унищожен от пожар и е възстановен между 1172 и 1178 г., както и самият площад. През този период Палацо е бил използван като крепост и затвор.

Сградата е била резиденция и обществени офиси на дожите, откакто старият замък е построен през 810 г. В продължение на близо 1000 години 120 дожи са управлявали Венеция от Двореца на дожите.

Влизайки се натъкнахме на внушително златно стълбище, което води до втория етаж, наречен Скала д’Оро. Обиколката на двореца включва: апартаментите на дожите, вътрешния двор, институционалните камери, оръжейната и затворите.

Джакомо Казанова, известният любовник от Венеция, който единствен е успял да избяга от затвора на Двореца на дожите, като се качил на покрива на двореца през 1756 г.

Мостът на въздишките

Мостът на въздишките е известна локация, където туристи се тълпят да заснемат романтични кадри. Наименованието обаче далеч не произлиза от любовна история. Надлезът е построен в бароков стил през 17-ти век, за да осигури достъп до затворите на Палацо. Името идва от времето, когато мъжете, осъдени на смърт, преминават по моста, виждат лагуната за последен път и вдишат последните си въздишки.

Остров Мурано и венецианското стъкло

В един от дните се разходихме с корабче до остров Мурано. Той е вторият по големина остров във Венецианската лагуна след Венеция. В него дом намират около 7000 жители и е световно известен със своите стъклени изделия, привличащи милиони туристи всяка година.

Производството на стъкло е основната индустрия на острова от векове. Занаятът е запазил дълговековни техники и традиции и това се е превърнало в най-интересната туристическа атракция. На острова има множество малки стъкларски фабрики, в които може да се види на живо как се случва магията.

Ние не можахме да стигнем до там, но ако имате време, постете и остров Бурано, известен с производството на дантела. Този остров е по-малък и по-отдалечен от Венеция, но си заслужава да се посети и заради красивия пейзаж от пъстроцветни къщи.

Вместо заключение

Надявам се, че съм успяла да ви предам поне малко магията, с която Венеция завладява романтичните души. Това е друг свят, много различен и уникален сам по себе си и всеки трябва да го усети със своите собствени сетива. Най-подходящото време за посещение, според мен, е през пролетта, преди да започнат големите жеги.

За да разбереш как протече цялото ни приключение с кола, прочети и статиите за Верона и Загреб.

Ако моите пътеписи ти харесват, не забравяй да ме последваш в социалните мрежи (Facebook, Instagram) и да се абонираш за MyTrips2Remember бюлетин, където също разказвам и показвам интересни неща.

Име

Имейл

Leave this field empty if you're human:

Bon voyage и до скоро! 🙂