Уикенд с бебе в Хисаря – почивка сред лечебни води и древни земи

Много пъти сме били в Хисаря, но винаги през студените месеци, за да се възползваме от топлите минерални басейни и спа процедури. Този път отидохме през пролетта и останахме очаровани от красотата и богатствата на градчето.

Това беше първата ни мини почивка с бебенце на шест месеца. Искахме да отидем на спокойно място, за да може бебка да спи на чист въздух. За нас пък е важно да изпълняваме целта си от минимум 10 000 крачки на ден. Това условие важи при всеки избор на дестинация. И така избрахме да прекараме уикенд в Хисаря. Градът наистина е много подходящ за почивка с бебета и малки деца. Има прекрасни места за разходка и игра. И макар малките да не разбират още от многовековна история, за по-големите и възрастните разходките из запазените крепостни стени е като връщане в епохата на Римската империя.

Повече за града

Хисаря е град в южния централен район на България, в Тракийската низина. Характеризира се с благоприятен климат, което в съчетание с множеството минерални извори, е причината тук да се установяват различни народи и цивилизации от древни времена. Всички те са оставили своето материално и духовно наследство. Доказателство за това са различните имена, които селището има през годините: Диоклецианопол, Ветус Аугуста Ария, Термейтисина, Топлица. Хисаря възниква като малко селце през втората половина на 17-ти век, издигайки се върху добре запазените руини на антични крепостни стени и средновековни постройки. Името идва от арабски език, на който „Хисар“ означава „крепост“.

Праисторическите хора първи харесват това местообитание заради природата, климата и минералните води. Има данни за съществуването на селище още през 5-ти и 4-ти век пр.Хр. След тях траките, ненадминатите майстори на архитектурата и приложните изкуства, оставят своя почерк и превръщат селището в нимфеум – лечебно-религиозно светилище.

Римският император Диоклециан, привлечен от лековитите свойства на водите, на това място преди 17 века основава един от най-големите римски градове и му дава името Диоклецианопол. Той е бил трети по големина град в провинция Тракия след Филипополис (Пловдив) и Берое (Стара Загора). Тогава започва и ограждането на града с високата крепостна стена. Тя е една от най-запазените късноримски крепости и е дълга 2315 м. Разкритите масивни жилищни сгради, амфитеатър, бани, търговски комплекси и улици са показател за високото му икономическо състояние в миналото.

Днес Хисаря е балнеологичен курорт, известен с лековитите си води, топъл климат и красива природа, а останките от римско време пренасят и най-обикновената градска разходка в друга епоха.

За разлика от предишните пъти, в които почти не излизахме от хотела, този път целта на почивката не беше СПА. Отседнахме в апартамент, за да ни бъде по-удобно с бебка, тъй като бяхме и в период на захранване. Двата дни от нашия престой преминаха в разходки из централните части на града, бебешки дремки из парковете и разглеждане на забележителности.

Крепостни стени

Най-голямото историческо богатство на Хисаря са уникалните останки от масивната укрепителна система на града по времето на император Диоклециан. По своята форма, крепостните стени образуват почти правилен четириъгълник. Освен стените, достигащи на места 13 метра, 44 отбранителни кули подсилвали укреплението.

Към античния град водели 4 порти – по една от всяка страна. Силата на ерозията през годините и метеорологичните условия са изменили до голяма степен техния облик. Най-голямата от тях – южната, по-известна с името „Камилите“, се е превърнала в символ на града. Нарича се така, защото до началото на 20-ти век тя е била разделена и е приличала на две застанали една срещу друга едногърби камили. Южната порта била главният вход към града. През нея минавала основната пътна артерия, която водела до Филипополис (дн. Пловдив). Отляво на портата се намирали казармите за гарнизона на крепостта.

По стъпките на поета

Между 1880-та и 1885-та година народният поет Иван Вазов често гостува в Хисаря. Той и още няколко млади депутати и висши чиновници се качвали на файтоните от Пловдив и заминавали за Хисарските бани. Освен седмичните разходки до Хисар, те прекарвали и летните си отпуски  в курорта. За Вазов Хисаря е не само място за отдих, но и за вдъхновение, и творчество. На това място той написва 17 стихотворения.

Главният булевард, по който от центъра на града се стига до Камилите, днес носи неговото име. А отвъд портата, където някога са отеквали стъпките на Вазов, е поставен негов бронзов барелеф, за да напомня, че на 6 юли 1882 година, по време на престой в Хисаря, е написал стихотворението „Отечество любезно, как хубаво си ти”.

Разходката по булеварда е много приятна. От двете му страни се ширят тротоари, покрити със сенчести дървета, а отляво по неговата дължина е централният градски парк „Момина сълза“.

Парк „Момина сълза“

Това е и най-старият парк в града. На неговата територия се намират четири минерални извора – Момина сълза, Бистрица, Топлица и Стублата. Паркът е разположен на няколко нива и носи името на извор „Момина сълза“, свързано с легенда за млада мома, от чийто сълзи бликнал горещият извор. Фонтанът на главния вход на парка също е свързан с легендата и е издигнат в чест на момата, загубила живота, но не и честта си.

Колонадата е един от символите на града и също се намира в централния парк. Построена е през 1960 година като точно копие на античната римска колонада и се захранва с минерална вода от извор „Момина сълза“.

На площ от 3000 квадратни метра в пределите на парка се простират едни от най-добре запазените римски терми на Балкански полуостров – Термите на Диоклецианопол. В античния град на това място са се извършвали лечебните процедури с минерална вода. Комплексът от представителните сгради в парк „Момина сълза“ включва и римски амфитеатър със запазена до днес сцена арена за боеве и антични игри.

Римската гробница

Извън пределите на крепостта, през парка „Момина сълза“ се стига до Римската гробница. Тя е късноримска семейна гробница от втората половина на 4-ти век. Открита е през 1957г. и е единствената такава на територията на България с подова мозайка. В камерата са иззидани две гробни легла. Открити са дребни останки от кости и керамични съдове. Стените са изписани в мотиви от растителни орнаменти, а на пода е подредено разноцветно пано от мозайка в геометрични фигури. Впечатляващи са цветовете, с които са изрисувани орнаментите. Цинобърът – керемидено-червен цвят, бил най-скъп в древността и се добивал от мини за злато и сребро. Освен него в гробницата са открити още от най-скъпите цветове – синият – лазурит и  зеленият – малахит.

Парк „Орфеев дол“

Любимо място за разходка привечер ни беше парк „Орфеев дол“. Много добре поддържан и подреден парк с прекрасни вело и пешеходни алеи, идеални за бебешка количка. Изключително приятно се съчетават усещането за близост с природата и многовековната история на града. Разхождайки се из китните алейки, измежду зелени полянки и дървета, почти по цялото протежение на парка вдясно от нас се наслаждавахме на останките от източната крепостна стена. В този парк се намира и летният амфитеатър, който радва жители и гости на града с концерти и представления през цялото лято.

Парк „Момина баня“

Парк „Момина баня“ беше най-близкият до мястото, където бяхме отседнали и там бебка прекарваше следобедния си сън – сред високите кестени и веселите птичи песни. Паркът носи името на извора „Момина баня“. Той е с температура 47 градуса и лекува бъбречно-урологични заболявания и такива на опорно-двигателния апарат.

Името и на този извор е свързано с легенда, която гласи, че отдавна, преди още да бъде построена банята на това място имало топъл вир, в който една мома от близкото селище обичала да се къпе. Заедно със свои приятелки, тя често излизала от крепостните стени и отивала при вира, но веднъж излязла сама. Точно тогава крепостта била обградена и нападната от врагове. Портите били залостени и девойката не могла да се прибере. Чуждите войници я забелязали, подгонили я и за да не я заловят, като отишла до извора, нагазила навътре в горещата вода. За нея било по-добре да умре, отколкото да попадне в ръцете им. Водата закипяла, зашумяла, а когато парата се разнесла, момата била изчезнала. Само вирът продължавал да бълбука…

И така, потопени в късноантична история и отпочиващи сред зелените паркове на Хисаря, нашите два дни отлетяха бързо, но много приятно. И макар че този път не се възползвахме от лечебни процедури, нямаше как да не се поглезим поне малко. В Лечебно-възстановителен център „Нолина“ ни направиха страхотни отпускащи масажи, след които бяхме като преродени. Препоръчвам с две ръце!

След такъв зареждащ уикенд и ние, и бебка бяхме щастливи и доволни. Разнообразихме обстановката, обогатихме знанията си и преоткрихме един прекрасен български град, който наистина си заслужава да бъде посещаван често от нас – българите и задължително поне веднъж от чуждестранните туристи.

Имаш ли приятели от Хисаря? Сподели с тях тази статия и им припомни, че има с какво да се гордеят.

Ще се радвам да се абонираш за MyTrips2Remember бюлетин, за да научаваш първи за всяка нова статия и още много интересни неща! 🙂

Име

Имейл

Leave this field empty if you're human: