Виена преди Коледа – студен полъх с аромат на горещ плодов пунш

В търсене на коледния дух с моя най-верен спътник решихме да се разходим до двете перли на централна Европа – Виена и Будапеща. Със своите прекрасни коледни базари и забележителни украси, те се оказаха чудесен избор за една кратка, но изключително пълноценна предпразнична разходка. Обичащи приключенията, избрахме да пътуваме с кола. Това разбира се има своите плюсове и минуси и изцяло зависи от индивидуалните предпочитания. Определено пътуването като времетраене продължава в пъти повече, отколкото със самолет, например, но пък не мислим за летищен трансфер или как да стигнем от летището до хотела си, нито пък да се съобразяваме с часовете на полета. Ако и вие изберете вариянта с кола, уверете се, че хотелът предлага паркинг, където да я оставите по време на престоя си, особено, ако е в центъра. И така, със зареден до горе резервоар, няколко сандвича и вода за изпът, с по една раница и настроена навигация смело потеглихме на запад. 

Виена беше първата дестинация на нашето предколедно пътешествие. От София до Виена са около 1000 км., които спокойно се минават за близо 12 часа с няколко кратки спирания за тоалетна и кафе. Пътят е доста приятен – почти през цялото време се пътува по магистрали, с изключение на малък участък в Сърбия (от Пирот до Ниш). Важно е да съобразите часа на тръгване с часовете за настаняване в хотела, за да не се налага да чакате и да губите излишно време. Също и трафика в Белград – за да го избегнете, по-добре минете късно вечер или през нощта. Границите минахме сравнително бързо, тъй като пътувахме през нощта и нямаше голям трафик. Друго важно нещо е да предвидите пътните такси в различните държави, в случая тол-такси в Сърбия и винетки в Унгария и Австрия. Доста добре измислено, преминавайки сръбско-унгарската граница, веднага попадаш на няколко бутки, от които можеш да закупиш каквато си поискаш винетка. Най-подходяща за нас беше винетка, валидна за 10 дни и за Унгария, и за Австрия. Изчислихме, че ако платим във форинти (унгарската местна валута) ще излезе с около 4 евро по-малко. Това важи и като цяло за престоя в Будапеща. Успяхме да прекосим Унгария за малко по-малко от 4 часа, движейки се по магистрали М5 и после М1- след Будапеща. И така, следваща спирка – Виена!

Столицата на Австрия ни посрещна със слънчево, но ветровито време.  Явно вятърът там е постоянно явление, съдейки по многобройните ветрогенератори поставени на входа на града, които безспирно улавяха поривите на вятъра. Влизането в града беше спокойно, нямаше как да не ни направи впечатление колко културни и внимателни бяха шофьорите. За двата дни, които прекарахме там, почти не чухме клаксон на кола по улиците. Бързо стигнахме до хотела, но трябваше да изчакаме около два часа преди да можем да се настаним. Във Виена е доста трудно да намериш хотел с паркинг в центъра на приемлива цена, затова избрахме малко по-отдалечен хотел, но в близост до метростанция. Оставихме колата на паркинга и потеглихме до най-близката атракция, защото не искахме да губим и миг от времето, прекарано там. Разходихме се до „Вурстелпратер“ – един от най-старите увеселителни паркове в Европа, създаден преди повече от 250 години на територията на градския парк „Пратер“. Именно там се намира един от символите на града – Виенското колело ( The Giant Ferris Wheel). То носи името на създателя на проекта, по който е било построено колелото през 1897 – George Washington Gale Ferris, Jr. Поводът за неговото построяване бил 50-годишният юбилей на тогавашния император Франс Джоузеф I. Увеселителният парк е една от най-големите атракции на града за малки и за големи със своите над 250 съоражения за забавление. Доста приятна част от разходката ни в парка беше спирката за топла чаша портокалов пунш. А ароматът на печащи се наденички изпълваше целия парк със способността да съблазнят и най-сития човек.

След като се настанихме в хотела, имахме нужда от кратка почивка за частично презареждане на батериите, след което се отправихме към центъра на Виена. Метрото ни заведе право на площад Щефансплац (Stephansplatz) и се озовахме пред най-голямата забележителност и символ на Австрия – катедралата „Св. Стефан“. Невероятна е емоцията, която предизвикват камбаните, щом засвирят своите мелодии. Целият площад се озвучава с вълшебните звуци и сякаш те пренасят в друг свят, затвориш ли очи. Но истината е, че ние не искахме да ги затваряме, защото катедралата беше приказна – пъстроцветно обагрена, тя се извисяваше над коледния базар на площада и чувството беше магично.

Разходката ни продължи по най-луксозната улица във Виена – „Колмаркт“(Kohlmarkt). Тя приютява бляскави магазини на най-известните марки като Gucci и Armani.

Следвайки приказните коледни улични украси се озовахме пред двореца „Хофбург“, който е бил използван за зимна резиденция на австрийското императорско семейство, а днес е официална резиденция на австрийския президент.

Оказа се, че сме минали от задната страна на парламента и сме стигнали до кметството (Rathaus), но решихме да не се връщаме, защото беше станало късно, а ние се чувствахме доста уморени. Бяхме впечатлени от поредния коледен базар, този път позициониран на площада пред кметството. Стоплихме се набързо с чаша греяно вино (Glühwein), хапнахме вкусни наденички (Wurst) и изтощени от пътя и разходката по центъра на Виена се отправихме към хотела, отново с метрото.

Ден 2 във Виена беше посветен на дворците „Белведере“ (Belvedere) и Шьонбрун (Schönbrunn) . Надявахме се да остане възможност и време да се доберем до сградата на парламента, този път от предната й страна ☺ и небезизвестната Виенска опера.

Дворецът „Белведере“

Вторият ден от престоя ни във града на виенския валс също започна със слънце и безоблачно синьо небе. Отново си хванахме метрото U1, но този път до „Карлсплац“ (Karlsplatz) и от там трамвай №71, който минава по цялото протежение на двореца „Белведере“. Влязохме през най-близката порта в градините на двореца и се озовахме пред  „Долен Белведере“, който е бил първата построена сграда от бароковия ансамбъл, състоящ се от двата разкошни двореца, оранжерия и конюшни. Това великолепно архитектурно богаство е построено през 18 в. по заръка на тогавашния принц Евгений Савойски , който бил главнокомандващ австрийската войска и то се превърнало в негова лична резиденция. Заставайки с гръб към сградата, пред нас се откри красива гледка към „Горен Белведере“ и терасовидните градини между двата двореца. Със сигурност градините биха били още по-възхитителни на пролет или през лятото, когато всички пъстри цветчета и тревички обагрят ландшафтните творения. Стигнахме до горния дворец, разположен на хълм, от който гледката към градините и долния дворец беше още по-невероятна. Това сдание бе видимо по-голямо и доста по-представително. Там принцът посрещал своите важни гости и се провеждали церемониалните събития. Няма как да не ти направят впечатление множеството статуи и фонтани, които още повече допринасят за вълшебното усещане.

Разходката ни в „Белведере“ продължи около час и половина, без да влизаме в самия дворец. Излязохме от градините и пеша стигнахме до „Шварценбергплац“ (Schwarzenbergplatz), откъдето си хванахме зеленото метро, линия U4 и то ни заведе до следващата дестинация – дворецът „Шьонбрун“.

Дворецът „Шьонбрун“

Пристигнахме за около  15-20 минути. На входа на двореца заварихме поредния коледен базар. Имаше построена и сцена, на която по-късно се качи смесен хор, изпълнявайки коледни песни. Набързо се разходихме из базара и с нетърпение се отправихме към двореца. „Шьонбрун“ е една от най-големите забележителности на Виена. Построен е преди повече от 300 години като лятна резиденция на империята Хабсбургите и е назован на името на местността, върху която се намира. През годините всеки император е променял и добавял по нещо към интериора и екстериора, според своя вкус. Към днешна дата Бароковият дворец разполага с 1441 стаи, но само 45 от тях могат да се видят от туристи.
Паркът на двореца – градините, фонтани, статуи, монументи, могат да посещават през цялата година безплатно. Без такса е и достъпът до терасата на хълма Глориет (Gloriette), построена с идеята да бъде тераса за наблюдение. И наистина, изкачвайки се на хълма и поглеждайки от терасата, се откриват зашеметяващи гледки към двореца и града от всички страни.
Имайте предвид, че ако искате да посетите и залите на двата двореца, ще трябва да си отделите цял ден.

Заредени с аристократичен дух, се запътихме отново към площада пред кметството, за да направим някоя друга снимка по светло, както и да видим сградите на парламента и Виенската опера.

И така, това бяха последните ни прекарани часове в центъра на Виена. Следваше да се върнем при колата и да се отправим към дестинация №2 – Будапеща.

А ти абонира ли се за MyTrips2Remember бюлетин?