До скоро свързвах Занзибар с дива тропическа природа, кокос, маймуни и голи африканчета. А като чуех Танзания, веднага се сещах за „Цар Лъв“ и саваните, за Симба, Тимон и Пумба, които пеят „Хакуна Матата, гледай само напред!“. Струваше ми се прекалено диво и някакси не заемаше предни позиции в моя списък за следващи пътувания. Не съм си представяла, че може да е екзотична дестинация за почивка, докато Веси не ми разказа за плажовете, за палмите, за изумрудените тюркоазени води, за прясната храна, за коктейлите и соковете от току що откъснати плодове. Впечатляващо е, че плажовете са само на крачка разстояние от гъстата горска тропическа растителност, където свободно си обитават маймунки и други диви животинки. Прииска ми се да се потопя в тази интересна и коренно различна от нашата култура.

Ние с Веси

С Веси се познаваме от университета, където заедно участвахме във волейболния отбор. Случи се така, че почти едновременно бяхме приети да заминем в Унгария по програма за обмен на студенти и си говорехме много, обменяхме опит и така открихме, че освен любовта към волейбола ни свързва и страстта към пътуването. От тогава до сега Веси буквално не се е спирала, посетила е много различни и интересни места.

Наскоро тя се върна от Занзибар и я поканих да разкаже за своето преживяване там. За моя радост тя на драго сърце прие. С тази статия слагам началото на нова рубрика, в която ще те запознавам с мои приятели пътешественици и техните вълнуващи приключения.

Интересни факти за Занзибар

• Наричат го островa на усмивките и щастливите хора. Въпреки бедността и мизерията, хората живеят в мир, разбирателство и толерантност. Основната религия е Ислям и 95% от населението са мюсюлмани. Престъпността е под 3%.
  
• Това е родното място на един от най-великите творци за вечни времена, фронтмена на Queen – Фреди Меркюри. Неговото рождено име е Фарук Булсара, а родната му къща в Каменния град е превърната в музей и е една от най-големите атракции за туристите.
  
• Природата в Занзибар е уникална, с изключително богата флора и фауна. Поради близостта си до екватора и многото валежи, климатът е влажен, а растителността гъста и зелена. От тропически палмови дървета, боабаб, абанос, бананови и ананасови плантации, до атракциите от животински вид като рядката червената маймуна Колобус, която е с изчезваща популация. Тази маймуна може да вирее само горите на Занзибар. Правени са опити да бъде преселена на други места, но след няколко дни животното умира дори и на съседни острови.
  
• Денонощието в Занзибар е разделено на 12 часа ден и 12 часа нощ. С няколко минути разлика, изгревът и залезът са по едно и също време през цялата година. 
  
• Освен на щастливите хора, Занзибар е островът и на подправките. Те са основна част от икономиката на Занзибар. В древността островът е бил един от най-големите търговски центрове за подправки, слонова кост и роби. Отглеждат се главно ванилия, канела, джинджифил, кафе, карамфил, куркума, къри, пипер и шафран. Характерен е вкусът на къри и повечето местни гозби се подправят с него.
  
• Каменният град (Stone Town) е историческият център на столицата – града Занзибар, и е интересно място за еднодневно посещение. Каменният град е обявен за обект на световното наследство на ЮНЕСКО, заради запазените си останки от древната арабска и колониална архитектура.

50-те нюанса тюркоазено през очите на Веси Шопова:

„Здравейте, пътешественици, откриватели, приятели и други яки хора! Аз съм Весела и моето хоби и страст е пътуването, било то към себе си, към хората, към света или ей така, просто на СПА.

Досега не съм писала за пътуванията си, но реших, че след поканата на Вики, ще се пробвам да драсна нещо, пък току-виж запаля още една душа да обикне пътуването, да се отвори към света, към смяната на обичайното, да се потопи, да открива и преоткрива нови, красиви и итересни места, хора, храни, гледки, усещания.

За мен пътуването е заряд, обогатяващ, даващ, вдъхновяващ, понякога наистина разтърсващ.

Моят съвет е – пътувайте, обичайте, живейте и бъдете здрави!

Днес ще ви разкажа за държава номер 43, която изтърках на скреч картата си (не се хваля, все ми се струват малко :)).

Моето островно приключение

В своя бележник, истинският пътешественик задължително трябва да добави посещение на остров. Занзибар със сигурност си струва тикчето в списъка “изпълнени”. Той е смесица от лукс и бедност, жега и дъжд, красота и мизерия, но въпреки всичко, определено си заслужава да се види.

Занзибар е остров с население около 1 милион и е полуавтономна област в рамките на Танзания. Намира се на Индийския океан, на 7 часа полет от Истанбул. Има красиви бели плажове, 50 нюанса тюркоазена вода и живот, в който не се бърза за никъде или както казва местното население, “Pole Pole”, което на суахили означава “полека, полека”.

Другата известна реплика на островната земя, която ще чувате всеки път, щом влезете в комуникация с местен и ще ви направи силно впечатление, а понякога дори ще ви издразни, е “Hakuna Matata” или “Няма проблеми”. Занзибарците – масаите, са местното население там и са вечно усмихнати, като че ли мизерията и гладът не ги притесняват изобщо.

Времето в Занзибар

Нашето Занзибарско приключение беше повече почивка и наслаждаване на райските бели пясъци с топла тюркоазена вода в средата на февруари, отколкото екскурзия за разглеждане на забележителности.

Едно от нещата, които трябва да проучите, преди да посетите Занзибар, това е подходящото време, в което да не нацелите дъждовен период. В моята пътешественическа библия – “The travel book”, най-подходящото време за пътуване до Занзибар е от юни до октомври и от декември до януари. През февруари също може да хванете сух период, ако извадите късмет като нас. Средната температура е 27- 30 градуса с приятен океански бриз, който вечер се засилваше и вкарваше ситен бял пясък в очите ни, но както се смеехме: „Това да ти е проблемът – белият пясък в очите!” Пожелавам ви такива проблеми и на вас!

Тяхната валута е танзанийски шилинг, но щатски долари се приемат навсякъде.

Африканската реалност

Приключенията на местна земя започват още с кацането. Към момента, за да влезете в страната трябва да платите такса от $50, която ви осигурява виза за 90 дни. Щом излезете от реновираното през 2020г. летище, което всъщност единствено има европейски вид, се гмуркате в африканската реалност на кофти пътища, обратно движение, порутени постройки, приличащи на къщи, беднотия, мизерия и да, очудващо, но наистина щастливи хора. През седемте дни, които прекарах там, а и след това, си задавах въпроса: „Как живеят тези хора, имат ли вода в къщите и на какво спят?“

Като цяло съм чувствителна на тема класова стратификация, сегрегация, бедност и експлоатация и затова през няколкото пъти, в които излязох от хотела, не се чувствах добре психически, защото гледката никак не ми допадаше. Не че не съм виждала каква е ситуацията в някои наши ромски квартали, но имах чувството, че онези са принудени да живеят така и нямат никакъв избор. Беше ми някак жал за тях.

Всъщност с последното изречение исках да ви подготвя за реалността и нещата, които някога не се казват от туристическите агенции или от хората, които пътуват. Искам да ви опиша реалната картина, за да си дадете сметка, че където и да отидете, независимо на кой континент, винаги ще се сблъскате с нещо, което няма да ви хареса, нещо, което няма да е така, както сте си го представяли. Но разбира се, това не трябва да ви спира, напротив, вижте го през вашите очи, за да го оцените по-добре.

Райско кътче за истинска екзотична почивка

Когато се приспособите към гледката на голи африканчета, усетите влажния, топъл въздух и пристигнете в хотела си, освежени и отпочинали от дългия полет, отправете се към плажа. В този момент ще ахнете и гледката с белия пясък и тюркоазените води ще се запечата в съзнанието ви завинаги. А ако вече сте ударили и един коктейл Мохито от all inclusivе-а, съвсем ще се пренесете в рая. 🙂

Съветвам ви да проучите хотелите в Booking и Google, да видите кометарите и оценките, за да имате някаква идея преди да резервирате. Погледнете и снимки на самия плаж, на който се намира хотела. Ние остеднахме в Neptune Pwani 5*, който беше страхотен! Това не е с цел да правя реклама на хотела, защото не съм инфлуенсър и не ми плащат затова, но горещо го препоръчвам. Намира се на брега на океана, с дървени шезлонзи на плажа, под зелена растителност, която прави естествена сянка. Има няколко ресторанта с хубава храна, басейни, барове със страхотни коктейли, просторни стаи с тераси. Из комплекса са пръснати малки двуетажни къщички със сламени покриви, има огромна градина и според моите виждания, обслужването е много добро.

На плаж в Занзибар

Плажовете на хотелите обикновено са охранявани и до вас не може да достигне никой от хората, свободно разхождащи се по плажа. Най-често това са масаи, облечени в характерно облекло, с две думи – два шала и пръчка, и окичени с техните традиционни бижута. Те обикновено са търговци на всякакви джунджурии като раковини, шалове и бижута, масажисти и всякакви туроператори, които предлагат екскурзии или плаване с лодки Доу.

Лодка Доу е дървена платноходка и плаването с нея е интересно преживяване, което си заслужава. Ние отидохме на еднодневно морско сафари с такава, което ни спря на 3 други острова, имахме морски обяд на единия, къпахме се насред океана. Беше един добре оползотворен ден, който препоръчвам да опитате.

Интересно място беше и така нареченият Rock Restaurant, или Ресторанта на скалата, който изглежда много малък от един от ъглите, но всъщност е с нормални размери. Заради приливите и отливите, които на острова са по 2 пъти дневно, до ресторанта се стига с лодка при прилив и по пясъка при отлив.

Има и доста други екскурзии, които се предлагат в Занзибар, например: посещение на резерват с костенурки, посещение на резерват със застрашен местен вид маймуни, разходка из Каменния град, плаване с лодка до най-различни острови. През това наше посещение ние не се възползвахме от тях, защото, както вече споменах, целта на пътуването беше да си починем и да се порадваме на белия пясък. Никак не съжаляваме за това си решение.

Важно за здравето

Като за край, бих искала да дам някои препоръки за здравето: на острова течащата водата не е годна за пиене и задължително трябва да пиете бутилирана такава. За всеки случай си вземете нещо за разстроен корем. Препоръчвам пробиотик, който да си пиете през цялото време, както заради водата, така и заради различните климат, храна и подправки.

Задължително използвайте слънцезащитни кремове с висок фактор. При мен всеки ден различна част от тялото беше червена и изгоряла, въпреки обилното мазане. Полезно нещо са обувките за вода, тъй като понякога се срещат водни таралежи, раковини и други океански обитатели. Нещо против комари също е добра идея. За ваше успокоение на острова няма изисквания за ваксини против малария или жълта треска и от дълги години няма регистрирани случаи на заразени.

Това беше от мен и моето приключение в Занзибар.
До нови срещи и Bon voyage!“

За финал

Прииска ли ти се и ти да преживееш нещо толкова готино? Със своя искрен разказ, Веси успя да ни пренесе мислено на това екзотично място, нали? Дори сякаш в един момент усетих лекия бриз и белия пясък в очите. 🙂

Ако статията ти е харесала, сподели я с приятели, за да попътуват и те виртуално из африканските тропически земи.

А ако искаш да научаваш първи за най-новите статии в блога, да получаваш интересни истории, идеи и полезна информация за пътуване, да се запознаеш с още мои гост-автори и да научиш какви преживявания по света и у нас са имали те, абонирай се за MyTrips2Remember бюлетин.

Име

Имейл

Leave this field empty if you're human: